Пауло Дибала: Момчето от градчето, „където мечтите изглеждат недостъпни“, което стана световна суперзвезда

Пауло Дибала е от Laguna Larga – непретенциозен аржентински град с не повече от 6000 жители. На голямо разстояние от там по магистрала се намира най-близкият голям град, Кордоба. Бащата на Пауло Дибала – Адолфо, кара младия обещаващ футболист всеки път на пътешествие от 140 километра за да може той да тренира в академията на професионалния футболен отбор на региона Instituto.

Малко страни по света имат страст към футбола, подобна на Аржентина – Дибала се шегува, че „когато се родиш, първо ти дават топка, а след това кукла“ – и като почти всяко друго дете в страната, той мечтаеше да стане футболист.

След Адолфо, Instituto първи забелязват страхотния футболен талант на Дибала и предлага на юношата място в младежката формация на клуба.

Кордоба е друг свят спрямо скромния Laguna Larga, но и Ювентус, Аржентинския национален отбор, както и да играе редом с Кристиано Роналдо и Лионел Меси, двамата най-големи играчи на неговото поколение – според Дибала е наистина „немислимо“.

„Истината е, че никога не съм си представял, че ще достигна такива височини“, казва Дибала пред CNN в ексклузивно интервю преди рестарта на Серия А на 20 юни, с първата игра на Ювентус в Болоня на 22 юни.

„Винаги съм искал да бъда футболист. Винаги съм обичал много този спорт. Истината е, и съм искрен, никога не съм мислил, че ще стигна тук, до толкова важен клуб като Ювентус, да играя за националния отбор на моята страна, да играя с най-добрите играчи в историята на футбола.“

„Наистина се наслаждавам на това, което изпитвам всеки ден, защото това е нещо, което е немислимо за човек, който идва от такъв малък град, където сме шест хиляди жители, където мечтите често изглеждат недостъпни.“

„Днес изпълнявам почти всички тях и със сигурност с времето мечтите ми ще продължат да възникват и се надявам да мога да продължа да ги изпълнявам. Опитвам се да изпълнявам и мечтите на моя баща и на цялото ми семейство също. „

Адолфо беше толкова приятел на Дибала, колкото и баща.

През 2008 г., когато Дибала беше едва на 14 години, цялото семейство трябваше да се опита да се примири с внезапната смърт на Адолфо след кратка битка с рака. Неучудващо за никого, загубата на неговия най-доверен човек и най-голям привърженик се отрази върху развитието на Дибала като играч и човек.

Собствената му психическа издръжливост в крайна сметка му позволи да продължи. Дибала получи подкрепата на семейство си, за да успее да премине през един от най-трудните периоди от живота си.

„Не мога да кажа какво би станало, ако той все още беше тук“, казва Дибала. „Може би всичко това би се случило, може би не, може би щях да го изживея по различен начин. Човек никога не знае защо тези неща се случват, но това са моменти в живота, в които човек израства или не, но много страда.

„Аз, за щастие, успях да продължа напред – въпреки че не беше лесно да продължа да се боря за това, което харесвах повече от всичко. Аз продължих да правя това, което ме прави щастлив, да играя футбол, да бъда с топка, да споделям време със съотборниците си, приятелите си. Това ми дава футболът.“

„Това беше удар, тежък удар за семейството, но от този момент нататък трябваше са започна да взимам решения. Трябваше да започна да съзрявам малко по-бързо заради ситуацията, която се случи и очевидно беше трудно. Бях исвикнал да споделям всичко. Живота който съм живял, всичко, което съм научил и местата, на които съм бил, хората, които съм срещал, всичко беше свързано с баща ми“.

„Но знам, но по някакъв начин той винаги е с мен. Винаги чувствам, че когато играя, когато съм на терен, той е близо до мен и точно това ме кара да се наслаждавам още повече на този красив спорт.“

‘La Joya’

Въпреки че Дибала силно усеща отсъствието на баща си, той бързо се утвърждава като най-обещаващият младеж в академията на Instituto.

На едва 17-годишна възраст той направи своя професионален дебют за клуба във втора дивизия на Аржентина. Такова е ярко и въздействащо е поведението му на терена, че аржентински журналист го нарича „La Joya“ (Бижуто) – прякор, който му остава и в последствие.

Само след два мача той счупва 41-годишния рекорд на легендарния нападател на Аржентина и носител на Световната купа Марио Кемпес, за да стане най-младият голмайстор на Instituto.

След само един сезон той прави скок към Европа с италианския клуб Палермо в сделка на стойност 14 милиона долара. Последваха три успешни сезона в Сицилия – след третият от тях, беше истинския му пробив му в Европа – Ювентус се разделя с над 40 милиона долара за подписа на Дибала.

През последните две години 26-годишният Дибала се развива от обещаващ младеж в един от най-вълнуващите таланти в Европа, като Манчестър Юнайтед и Пари Сен Жермен се опитват да го примамят далеч от Торино през миналото лято.

Дибала е един от малкото играчи, които са имали радостта да играят заедно с Роналдо и Меси. Той казва, че е научил много от Роналдо, откакто португалската звезда се премести в Ювентус през 2018 г., забелязвайки по-специално израстване в манталитета си.

„Истината е, че научавам много, защото той е играч, който мисли като победител и това те прави победител“, казва Дибала. „Той е много професионален играч, няма нужда да казвам. Всички вече знаят това.“

„Как е успял да направи кариерата си, как е успял да спечели своите трофеи, признанията си, всичко, което е спечелил е чрез лишения и тренировки. Тогава другите хора винаги изпитват възхищение и се опитват да черпят опит от него.“

„Винаги казвам, че всеки играч има нещо по-добро от другите, така че човек винаги се опитва да вземе най-доброто, което всеки има, да се учи и да расте, а от Кристиано има какво да научим.“

Откакто направи дебюта си в Аржентина през 2015 г., за когото се смята, че е някак закъснял, Дибала сподели международната сцена със сънародника си Лионел Меси.

Дибала е може би по-подходящия от всеки друг, който може да отговори на вечния дебат: Меси или съотборникът му в Ювентус Роналдо?

На този въпрос Дибала се усмихва и отговаря дипломатично.

„Виждам голяма разлика, но се старая да не ги сравнявам“, казва Дибала. „Мисля, че по-скоро се опитвам да им се наслаждавам и просто да се уча от двамата. Те са невероятни играчи, най-добрите в историята, които всички ще запомнят завинаги и имам възможност да говоря и с двамата, да се уча от двамата, да споделим терена с двамата.“

„Лео е невероятен играч, който играе по толкова естествен начин, че много пъти хората си мислят, че това, което прави, е лесно, а истината е, че е ненадминат в това как се движи, как задминава, как дриблира. Неописуемо е.“

„С течение на времето Лео усъвършенства начина си на игра, на работа. Той е много професионален играч и още нещо, за което често не се говори, но в тренировките той също е невероятен. Истината е, щастлив съм, че мога да работя с тези двама гиганти и това е нещо много хубаво. „

Преодоляване на коронавирус

Още през март, когато пандемията на коронавирус за пръв път започна да нараства в Италия и Европа, Дибала беше един от първите известни спортисти, които дадоха положителен тест за Covid-19.

Бил вкъщи една вечер, когато за първи път забелязва, че нещо не е наред. Нещо толкова просто като изкачването по стълбите го накарало да трепери и да загуби дъх.

Двама съотборници на Ювентус, Даниеле Ругани и Блез Матуиди, вече бяха тествани положителна проба и Дибала скоро го потвърди, че е третият.

„За щастие никога не съм имал много силни симптоми, които да ме тревожат, така че не се уплаших“, казва Дибала. „Но винаги съм взимал предпазни мерки и винаги съм се опитвал да говоря с лекарите, за да оставам спокоен.“

„Отначало симптомите бяха по-спокойни, но забелязах определени проблеми, известно затруднение в дишането ми по време на тренировка. Симптомите, като цяло, усещах през нощта, когато лягах.“

Винаги съм се опитвал да запазя спокойствие, да осигуря спокойствие на семейството си, защото не исках да ги тревожа, тъй като те бяха далеч.“

Почти два месеца различни медии даваха различни противоречиви репортажи за борбата му с вируса и резултатите от тестванията му.

Дибала казва, че му е било трудно да чете всички измислени истории за здравето си и да се притеснява кога те ще накарат семейството от Аржентина да се обадят притеснени.. Неговата приятелка, аржентинската актриса и певица Ориана Сабатини, също се заразява с коронавирус, но Дибала казва, че двамата останали спокойна, повече заради семействата си, отколкото заради самите тях.

„Просто трябваше постоянно да успокоявам семейството си, тъй като те бяха далеч“, казва той. „Аз, и моята приятелка се опитвахме да не се притесняваме. Видяхме и прочетохме много неща, които бяха по-лоши от нашите, за много хора по света“.

„Когато бяхме под карантина с коронавируса, ние бяхме спокойни в дома си и винаги когато се налагаше да правим нещо, се опитвахме да го правим много предпазливо, много спокойно. Ако трябваше да изпратим съобщение, го правихме по възможно най-положителния начин, за да не стряскаме хората.“

Лекарите ми обясниха, че в малцина случаи времето, в което коронавирусът остава в организма, е малко по-дълго, в зависимост от защитните сили на всеки човек. За щастие моята приятелка оздравя по-рано, така че тя имаше по-малко тестове от мен. Ето защо няколко пъти хората се объркваха, като си мислеха, че може да съм хванал вируса отново. Истина е, че никога не съм се заразявал повторно. По-бавно изградих антитела и това е всичко.“

Пиемонт, районът на Италия, където се намира Ювентус, беше един от най-силно засегнатите от пандемията региони. Клубът организира кампанията „Отдалечени, но обединени“, за да помогне за набирането на средства за закупуване на медицинско оборудване и за подкрепа на местните здравни заведения и медицински персонал.

Играчите и треньорът на първия отбор Маурицио Сари се съгласиха да се откажат от заплатата си за четири месеца, за да помогнат на клуба да преодолео финансовия шок от пандемията на коронавирус, спестявайки на клуба над 100 милиона долара.

Дибала казва, че играчите не са се поколебали, когато са били помолени да намалят заплатите си. Единствената им грижа беше да гарантират, че всички служители на клуба продължават да получават заплатите си през цялата криза.

Завръщането на футбола

Полуфиналът на Ювентус в Копа Италия срещу Милан в петък беше първият път, когато елитен футбол се игра в страната, след като властите отложиха сезона за март.

Докато се уговори пускането на феновете обратно на стадиони, засега всички мачове ще продължат да се играят при затворени врати. По време на финалът в сряда, който Ювентус загуби от Наполи чрез дузпи, се видяха транспаранти във всеки от цветовете на клубовете, драпирани над местата на стадион Олимпико в Рим.

Мнозина го наричат ​​„новото нормално“, но Дибала казва, че това е нещо, с което той никога не би могъл да свикне. Той намира напълно празните трибуни за особено трудни за приемане, когато в неговите очи голяма част от италианското общество се връща към нормалното.

„Странно е да играете без фенове“, казва Дибала. „Но също така е странно, че когато слизам по улицата, виждам барове или ресторанти, пълни с хора, с хора отвън, без дистанциращи мерки – тогава ми се струва по-странно, че някои неща са разрешени, а други не.“

„Защото каква е разликата между дискотека, пълна с хора и стадион при взети мерки за дистанциране, за да може определен брой хора да отидат? Знам, че е трудно това да се случи, но за много неща понякога хората просто трябва да вземат решение.“

„Прекарвам всеки ден време в центъра на града, отивам да тренирам или отивам на определени места. Истината е, че виждам много хора които до известна степен вече са забравили за коронавируса и сякаш вече нищо не се е случило.“

„Мисля, че се нарушават много правила и истината е, че във футбола без хора е тъжно. Без публиката, без нашите фенове, да се играе футбол е скучно, защото смятам, че те са част от атмосферата, а тя е най-важното нещо във футбола.“

Дибала се надява, че до завръщането на Шампионската лига – потвърдено от УЕФА през август – ограниченията за феновете ще бъдат леко облекчени. В края на краищата Ювентус ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи, за да преодолее 1-0 първото си поражение в Лион.

Сега обаче фокусът на клуба е върху осигуряването на девета поредна титла от най-висок клас. След месеци здравословни проблеми, Дибала най-накрая е готов да се бори и готов да поведе Ювентус през останалите 12 мача в лигата – отчасти благодарение на новия си „тренировъчен партньор“, кученцето Кая.

Дибала и Сабатини си взеха кученце от породата Shiba Inu в началото на карантината, но само след четири дни тя също разви здравословни проблеми.

„Един ден тя беше ухапана от буболечка в нашата градина и трябваше да я закараме на ветеринар“, спомня си Дибала. „За един ден тя ни уплаши малко, защото не беше много добре, повръщаше.“

„За щастие, тя вече е добре и расте бързо. Тя вече е голяма и сме щастливи, че я виждаме как расте“, добавя той с горда усмивка, сякаш говори за дете.

Дибала се радва, че отново може да играе футбол. „Това беше нещо, което наистина ми липсваше“, казва той. „Никога не съм бил толкова отдалечен от колегите, от работата си, от хората около нас. Има много хора с нас, които често не се виждат, които не са пред камерите, като лекари, физиотерапевти, част от техническата персонал, хора от пресата, анализатори. Принудителното ми отдалечаване от тях не ми даваше възможност да споделяме, да си говорим всеки ден. Очевидно сега е времето отново се наслаждаваме, опитвайки се да върнем всичко в ритъм.“

„Искаме да продължим да печелим трофеи. Искаме да останем на върха на италианския футбол. Няма да е лесно, но ей, ще дадем най-доброто от нас.“

Кристиано Роналдо и Лионел Меси в Баеселона, нечуван културен шок

Да, смеете се. В крайна сметка това са тактически фантазии. Нека всички знаем едно, Кристиано Роналдо никога няма да играе за Барселона. Всъщност е трудно да се предвиди начин, по който Роналдо и Лионел Меси някога биха играли в официален мач заедно. Това обаче не означава, че идеята да играят заедно не е примамлива. Съчетанието от креативния гений на аржентинеца и уменията във финалния момент на португалеца би било една природна стихия.

От спортна гледна точка, ако Барса си позволи да пусне на терена двама играчи, спечелили общо 11 Златни топки и двама кандидати за титлата най-велик футболист досега, би било нещо нечувано и невиждано.

Ами Роналдо? Перспективата да стане втори след командващия Меси едва ли е примамлива за човек с неговото его. Въпреки това португалецът е победител, който знае само едно – да печели. От друга страна, нека хипотетично си представим, че прожекторите в Барселона се отместят от Меси? Всичко това би било сладка мечта …

Възможни системи за игра

  • 4-4-2 с Роналдо като ляво крило

Как вписвате Роналдо и Меси в отбор с Луис Суарес и Антоан Гризман? Това е голям въпрос. Тази формация ще позволи на четиримата да се комбинират в традиционната 4-4-2, но би станало по-скоро 4-2-4, като Меси и Роналдо, ще покриват широк диапазон. Страхотно, но ще имаме една ужасно небалансирана Барселона, който вече ще трябва да се бори с бързите преходи между атаката и отбраната.

  • 4-3-3 с Роналдо като център нападател

Барса търсят заместник на Суарес, така че защо да не опитат с Роналдо на тази позиция? Португалецът би имал роля, която да му позволява да бъде завършващият атаките, но и да се комбинира с Меси. Примамливо е, но не можем да забравим, че Роналдо не винаги блести като самотен играч напред, а и играта на Суарес е доста специфична и винаги е била ключова част от това как Барса се представя..

Избраната система за игра: 4-3-3 с Роналдо като ляво крило

Силни страни

На първо място, това ще позволи на Барселона да продължи да използва системата 4-3-3, която е вкоренена в клуба. Освен това ще постави двете суперзвезди в най-добрите им позиции, Меси отдясно и Роналдо вляво. С техническата поддръжка от халфовата линия двамата биха образували страховита атака. По-специално защото, ако някой от противниковите широки играчи пусне някой от тези двама, дори и за миг, това би било фатално.

В тази формация на Меси ще бъде разрешено да има пълна свобода на творческите си изяви и би могъл да продължи трансформацията си от чист голмайстор в гениален импровизатор.

Роналдо има достатъчно интелигентност, за да се адаптира към средата си. В този случай разпределението на ролите ще бъде лесно.

Най-накрая това ще сложи край на сегашния проблем на Барселона с левия си фланг. Това не е най-добрата позиция на Гризман, Дембеле и Филип Коутиньо. Способността на Роналдо да се движи напред-назад, както го правеше и Суарес, напълно би отворила лявия фланг за Жорди Алба.

Слаби страни

Тази формация ще пожертва Гризман. Изглежда обаче, че той е нападателят в Барселона, който в момента е най-приспособим за различни позиции. 

„Идентичността винаги е съмнително нещо. Барса е култура. Учат децата на този стил на игра от ранна възраст. Трудно е да се добавят индивиди в него.“, казва Фурлан. „В отбор, който се привелигирова задържането на топката, ултра бързата игра на Роналдо може да създаде до проблем. Португалецът е играч, който ще бърза в отбор, който иска спокойствие в играта.“

Дори Роналдо да е доказал, че може да печели, химията между Барса и Роналдо изглежда спорна. Преди всичко това би навредило на футболните романтици, а и е невъзможно да се случи!

Присъдата

Последната дума на това принадлежи на Фурлан, мениджъра на Оксер. „Трябва да сме наясно, забравете, че ще видим Роналдо в Барселона. Напълно „.

По материали от eurosport.com.

Челси подписа с Тимо Вернер за 47.5 милиона паунда

Челси завърши подписването на договора с Тимо Вернер от RB Лайпциг за пет години за непотвърдената сума, от 47,5 млн. паунда.

Германският национал ще се присъедини след края на настоящия сезон в Бундеслигата и ще бъде второто попълнение за Челси след Хаким Зиеч от Аякс .

„24-годишният играч се е съгласил с личните условия предложени от „сините“ и ще остане в германския клуб до края на сезона на Бундеслигата. Той ще се свърже с новите си съотборници през юли, когато ще преминават на медицински преглед,“ се чете в изявление на уебсайта на Челси .

„Един от най-страховитите млади нападатели в Европа, Вернер е известен със своятя бързина, непрекъснато движение, добри подавания и способности за завършване на атаката. В Лайпциг той най-често играе като един от атакуващите двама, но може да играе и в широчина отпред или като централен нападател.

„В момента той се радва на най-печелившия сезон в кариерата си досега, като вече е вкарал 32 гола и е регистрирал 13 асистенции в 43 участия във всички мачове. След като откри резултата отново срещу Фортуна Дюселдорф снощи, той има още два мача, оставащи този сезон и може да подобри статистиката си. „

Предполага се, че той дори ще настоява да не участва в оставащите мачове на Лайпциг в Шампионската лига, за да не застраши с това преминаването си във Висшата лига.

„Радвам се, че подписвам за Челси“, каза Вернер. „Аз съм много горд в момента да се присъединя към този страхотен клуб. Разбира се, искам да благодаря на RB Лайпциг, на клуба и феновете за четирите фантастични години. Те завинаги ще бъдат в сърцето ми. Очаквам с нетърпение следващия сезон с новите си съотборници, новия ми мениджър и разбира се феновете на Челси. Заедно ще имаме много успешно бъдеще пред себе си. „

Hector Bellerin обещава по 3000 дървета за засяване за всяка победа на Арсенал

Защитникът на Арсенал Hector Bellerin каза, че ще осигури 3000 дървета за засаждане при всяка победа на клуба му през останалия сезон, за да подчертае необходимостта от справяне с климатичните промени.

„За всяка игра, която спечелим през този сезон, ще предоставя по 3000 дървета за засаждане, за да помогна в борбата с проблемите с въглеродните емисии, които имаме“, заяви испанският интернационал в Twitter.

Bellerin си партнира с нестопанската организация One Tree Planted, която организира проекти за засаждане на дървета и повишава осведомеността за жизненоважната роля на дърветата в регулирането на климата и екосистемитете на планетата.

Дърветата ще бъдат засадени в тропическите гори на Амазонка, които са под постоянна заплаха от сеч.

Данните от правителствената агенция за космически изследвания INPE показват, че от януари до май обезлесяването в частта на Бразилия в Амазонка се е увеличило с 34% в сравнение с преди година до 2 022 квадратни км (785 квадратни мили), площ повече от два пъти по-голяма от тази в Ню Йорк.

„Загрижен съм дълбоко да направя нещо положително за бъдещите поколения“, заяви Bellerin на страницата си за набиране на средства https://bellerintrees.raisely.com.

„Нуждаем се от здравословни места за игра на открито, където биоразнообразието може да процъфтява в природата. Благодарение на подкрепата на екипа и феновете, можем заедно да засаждаме много дървета!“

Арсенал ще игря с Манчестър Сити по-късно днес (17.06.2020), след като Висшата лига се възобнови след 100-дневно спиране, причинено от пандемия на коронавирус. 

По материали от eurosport.com.

Мбапе и Роналдо, има ли място за двамата в Ювентус?

Необходим ли е този брак?

Real, Real, Real … Винаги името е едно и също, когато говорим, ако Kylian Mbappe, ако той трябва да напусне PSG. Разбира се, Белият балет иска френския блудник и той ще има шанса да играе за един от най-големите клубове в света и ще е ръководен от Зинедин Зидан. Но защо и да не последва стъпките на Зизу и да се отклони от пътя за Испания, като стъпи в Италия, за да започнете с първия си международен опит извън Франция.

Самият Зидан никога не пренебрегва значението, което има времето му прекарано в Торино за кариерата му, Ювентус са и остават един от големите европейски клубове. Те са непрекъснат претендент за най-високото отличие в Серия А в Италия. Ювентус би могъл да бъде перфектната стъпка за Мбапе.

Има много причини, този бракда има смисъл, но мечтата ни е да видим Мбапе и Роналдо да играят заедно. Освен това можете да добавите и Paulo Dybala. На практика, на терена тази комбинация дори може да е по-лесна, от колкото сега, когато го правим на теория.

Възможни системи за игра

  • 4-3-3

Класика със дефанзивен полузащитник, който да поддържа атакуващата ос. И така, кой къде отива? Dybala е лесен, той е най-щастлив, когато е в ляво, но какво да правим с Роналдо и Mbappe? И двамата могат да играят напред в широчина. За да се запази силата на Роналдо, може би е най-смислено да го пуснем в средата ,а Мбапе да играе в широчина. Но Роналдо всъщност не е централен нападател, Мбапе всъщност не е крило и не е Дибала. Има и по-добър начин да комбинираме тези играчи.

  • 4-4-2

Феновете на Дидие Дешам знаят, че не е абсолютно нелепо да си представим, че Блез Матуиди ще играе отляво, а Мбапе отдясно, а след това Роналдо и Дибала заедно в атака. Това е същата основа на 4-4-2, която направи Лес Блеус успешен на Световното първенство през 2018 година. Проблемът е, че в крайна сметка ще възникне същия дебат за Мбапе, както и в националния му отбор. Да не би в тази схема да не успее да използва максимума на даденото му от Бога? Същото може да се каже и за Дибала. Явно, това не е решението.

Избрана формация: 4-3-1-2

  • Strenghs

Със сигурност в тази схема има най-много компромиси. Дибала ще играе през средата и двамата играчи пред него наистина трябва да впрегнат творческите му способности, както и да му предоставят място за нахлуване. La Joya би донесъл някаква толкова необходима креативност на Ювентус, която толкова често липсва. Мбапе и Роналдо също са в предпочитаните си позиции, докато имат атакуващия полузащитник зад тях. Това понякога се случва с Гонсало Игуаин през този сезон, но Мбапе предлага много повече от аржентинеца.

Това е система, която изисква дисциплинираност за да бъдете успешни, както и да разполагате с подходящите играчи. Въпреки това Юве е добре оборудван да го направи с играчи като Миралем Пянич, Родриго Бентанкур, Адриен Рабиот или Матуиди. С тези играчи в средата Ювентус може да балансира като и да подкрепя атакуващото трио в последната трета на атаката, докато все още може да има достатъчно прикритие в защита. Отвън е лесно да си представим, че Алекс Сандро и Хуан Куадрадо взривяват нагоре и надолу по фланговете. Тази формация не помага само на трите звезди, а на целия екип.

  • Слабости

Въпросът е за стила на играт както на Мбапе, така и на Роналдо, които са склонни да да играят с нападател навсякъде, където е възможно. „Може би липсва фокусна точка“, казва Фурлан.

„Освен това, успеха на тази система зависи и от предпочитанията на вашия отбор. Мбапе предпочита да влезе в последния етап на таката, когато отборът му вече завзел половината на противника в дълбочина, да вдигне глава и да изиграе перфектните си пасове. “ От тази гледна точка ползата от Мбапе и Роналдо в тази схема не е очевидна.

Присъдата

Страхотен играч, който знае как да се адаптира. Мбапе вече доказа, че притежава качества, особено в националния отбор, където често играе на такива позиции, че да помогне на отбора. Той ще трябва да го направи отново, ако се премести в Торино, за да сключи партньорство с Роналдо. Точно затова ние обичаме този брак. Бихме искали да видим младата френска звезда да се справи с това предизвикателство, за да разшири още повече своите способности и да стане още по-добра. Няма граници за неговите възможности.

По материали от eurosport.com.

Статистиката покава, че домакините във Бундеслигата губят предимствата си

Данните от германските „игри с призрачна публика“ показват толкова огромна радикална промяна, че гостоприемните отбори сега вече имат предимство, тъй като процентът на домакинските победи е намален с повече от половината.

Данните, получени от Gracenote, показват, че преди Бундеслигата да се затвори, домакините са спечелили 43% от 223 изиграни мача, като 35% са спечелили гостите и има 22% равенства.

В 56 мачове без публика, победите у дома спаднаха до 21%, докато гостуващите отбори спечелиха 50%, а равенствата стигнаха до 29%.

Броят от само 12 домакински победи от общо 56 мача, включително мачовете на 11 март преди пълното спиране на кампанията, е изравнена само веднъж в историята на 58 сезона на лигата – през декември 2009 г.

Без фенове домакинските отбори имаха 12% повече свободни удари и 15% повече фаула, дадени срещу тях. Те също са вкарали далеч по-малко голове (1.23 на мач, спад от 1.74 преди спирането на лигата) пред празните стадиони.

Когато феновете ревяха окуражаващо, домакините успяха с 10% повече в опитите за гол и с 15% повече попадения.

Интересното е, че при наличие на фенове всички вратари спасиха малко повече от две трети изстрела, но това скочи до 75% за гостуващите и спадна до 59% за домакините пред празните трибуни.

Сюрреалистичната атмосфера засяга само домакините, но и начина, по който се играят мачовете.

Данните на Gracenote показват по-малко коректни изстрела към вратата, по-малко на брой изстрели, по-малко спасявания и по-малко дрибъл – но повече пасове.

„Исторически ниският процент на домакинските победи предполага, че предимството на домакините се намалява, ако няма присъстваща публика на живо“, заяви Саймън Глийв, ръководител на спортния анализ в Gracenote пред Ройтерс.

„Данните за представянето показват, че играчите подсъзнателно избират да подадат топката, а не да се опитват да играят с нея, кактообикновено биха направили при наличен на феновете скандиращи на крака.“

Едно нещо, не се променя в Германия, Байерн Мюнхен, винаги печели титлата. Този сезон след като се завърна, отбора спечели всичките си шест игри, включително три у дома.

В

В Англия Ливърпул е на върха с 82 точки и се готви да празнува за първата си титла от 30 години.

За останалите отбори от Бундеслигата и Висшата лига в Англия – усилията продължават.

По материали от eurosport.com.

Първите три отбора са ясни. Кои са останалите в Топ 6 на Premier League в Англия?

След като Висшата лига ще се завърне на 17 юни, нека да погледнем в далечното бъдеще и да прогнозираме завършването на сезона с помощта на четирима спортни журналиста.

Timo Werner  може и да преосмисли преминаването си към Челси, тъй като четиримата журналисти предсказват, че отбора ще завърши шести или на по-ниска позиция, като Остриетата на Chris Wilder (Шефилд Ютд) и Вълците на Nuno Santos са сред отборите с шансове да се промъкнат в челната четворка.

В зависимост от резултата от обжалването на Манчестър Сити срещу забраната да участват в Шампионската лига, петото място може да е достатъчно, за да осигури пропуск за най-високото европейско клубно състезание.

Ето какво мислят журналистите за Топ 6 в елитния футбол на Англия.

Carrie Dunn (The Guardian)-Остриетата могат шоково да извоюват място даващо им пропуск за Шампионската лига

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester City
  • 4. Sheffield United (Остриетата)
  • 5. Wolves (Вълците)
  • 6. Chelsea

Очевидно е, че Ливърпул ще спечелят Висшата лига, въпреки , че не правят услия да извършат това в рекордно кратко време преди края на сезона. Манчестър Сити ще са втори, а Лестър ще завършат трети.

“ Вярвам, че Шефилд Юнайтед да заеме четвърто място . Повярвайте ми, те са страхотен отбор, добре организирани са и формата им преди блокирането на мачовете беше много добра, ако не и най-добрата от всички отбори около тях. Никой освен Ливърпул не е спечелил повече от три в петте последни кръга във Висшата лига, което показва колко близо е този отбор до Шампионската лига.

Вълците ще завършат пети. Мисля, че те и Sheffield United ще се възползват от възобновяването на срещите на затворени врати. Въпреки всички приказки за Манчестър Юнайтед и всякакви предположения за предстоящи „големи мачове“, те може би няма да са в състояние да ги направят без подкрепата на феновете си. Плюс разбира се невероятния шанс, които имат Вълците и Шефилд Юнайтед да оспорват местата на първите в таблицата? Вярвам, че ще празнуват. Челси ще завърши шести. Няма какво повече да кажа за тях, наистина.“

Pete Sharland (Eurosport) – Вълците ще се промъкнат на четвърто място, Челси ще са извън Топ 6

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester City
  • 4. Wolves
  • 5. Sheffield United
  • 6. Manchester United

„Нека бъдем честни, ако се изключат грандовете заели първите три позиции, останалите отбори са еднакви. Наистина съм загрижен за Челси . Мисля, че много от отборите знаят как да играят срещу тях и макар Челси да залагат на Tammy Abraham, Callum Hudson-Odoi и Ruben Loftus-Cheek, които наистина са добри, не мисля, че това ще бъде достатъчно.

Вълците и Шефийлд Юнайтед наистина ще се възползват от ситуацията като два отбора, които са добре организирани и добре тренирани. Юнайтед може да се ослани на добрата форма на Marcus Rashford и да поиска място в Лига Европа.“

Ben Snowball (Eurosport)– Шпорите ще празнуват отново четвортото си място

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester
  • 4. Tottenham
  • 5. Manchester United
  • 6. Chelsea

Тотнъм ще направят всичко възможно за да се доберат до четвъртото място. Harry Kane най-накрая е прекъснал цикъла на „контузии, прибързано възстановяванеи т.н в големите мачове“. Son Heung-min вече няма счупена ръка и хитро „отслужи“ националната си служба в Южна Корея. Moussa Sissoko се връща след операцията на коляното и ще подсили полузащитата, която изглеждаше зловещо пореста през зимата. Плюс това Jose Mourinho вече може да разгърне своята футболна марка, да засили отбраната, а и няма да има страх от подмятанията на феновете.

Манчестър Юнайтед ще бъде изтласкан на петото място, като Челси ще посрещне Timo Werner и Hakim Ziyech  и ще може да се включи в Лига Европа. И не ме занимавайте с тези глупости относно възможностите на Шефилд Юнайтед и Вълците, моля.

Marcus Foley (Eurosport) – Фернандес ще изведе Манчестър Юнайтед в Шампионска лига

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester
  • 4. Manchester United
  • 5. Sheffield United
  • 6. Chelsea

„Челната тройка изглежда, че не може да бъде променяна, така че битката ще е между Челси, Манчестър Юнайтед, Шефилд Юнайтед, Вълците, Арсенал и Тотнъм за местата от четвърта до шеста позиция.

Шпорите могат да бъдат изключени веднага. Harry Kane казва, че трябва да спечелят осем от деветте си останали мача, за да влязат в челната четворка, а „шпорите“ само веднъж имаха поредица от три победи през този сезон – няма да се случи отново. Арсенал също беше солиден, ако не и грандиозен, откакто Микел Артета го пое, спечели четири срещи, направи пет равенства и загуби една. Би било необходимо грандиозно изпълнение, за да вземат дори шестото място.

Челси бяха забележително последователни и завоюваха четвърто място. Те обаче остават слаби отзад и това ще окаже влияние върху неспособността им да затворят игрите си и в крайна сметка тяхната неопитност ще ги доведе до шестата позиция.

Манчестър Юнайтед са подсилени от Bruno Fernandes и това дава отражение на играта им – нямат загуба в последните пет мача в лигата. Те са само на три точки от Челси и шанса да ги изместят е голям. Шефилд Юнайтед, които са образец на последователност през този сезон също са подходящи да отместят Челси. Вълците ще останат там, където са предвид, че не са успели да отбележат гол в три от последните си пет мача.“

По материали от eurosport.com.

Двувластие в Ла Лига. Има ли място за трети?

Атлетико Мадрид беше надигран от Севиля в домакински мач с няколко дузпи и играчите на Диего Симеоне продължават да са в слаба форма. Те завършиха на второ място през последните два сезона, но това се случи защото Реал изостави лигата, за да се фокусира върху Европа. Освен това във всеки от последните два сезона те завършваха по-близо по точки до третият в таблицата Реал Мадрид, а не до недостижимите шампиони Барселона.

Това вече е друг Атлетико. Diego Godin, Juanfran, Filipe Luis, Gabi and Antoine Griezmann – всички си отидоха. Отборът е различен и не е изненада, че в момента са на 6-то място. Да, само една точка от челната четворка, но 13 от лидерите Барселона.

Така че остава въпросът, дали няма да бъдат Атлетико Мадрид тези който ще разбият двувластието на първите два отбора?

СЕВИЛЯ

Да започнем с отбора, който в момента е на трето място и при завръщането на испанския футбол победи с 2: 0 съперника си Реал Бетис в четвъртък вечерта, Севиля.

Натискът да се представят добре в този сезон беше огромен, както за Юлен Лопетегуи, така и за неговия спортен директор Мончи, но и двамата със сигурност се представят убедително. Както обикновено отборът на Севиля е тим с невероятно несъответствие на различните играчи, но Лопетегуи ги накара да работят завидно добре. Той показа защо му беше даден шанс да управлява както националния тим на Испания, така и Реал Мадрид, като възстанови кариерата си възхитително след неуспехите си.

Единственият недостатък в изявите на Севияля е вкарването на голове. Лукас Окампос, който бе един един от най-добрите играчи на сезона в Испания, е голмайсторът с 11 гола, а след него, вторият най-успешен голмайстор е Луук де Йонг с 5 попадения. Докато подписването с Ocampos може да се отчете като някакво постижение, то пристигането на Де Йонг не донесе нищо за отбора.

Ако Севиля имаше нападател за сезона с 20 гола, можеше да ги включим в сметките за надпреварата за титлата, но сега това би било неразумно. Ето как се отразява върху отбора, когато двама от най-големите в един тим са под номинала. Мончи има опит в намирането на стойностни играчи на трансферния пазар и изглежда, че е намерил треньор, който може да направи необходимото на терена. Заедно те биха могли да бъдат перфектната комбинация, ако успеят да намерят решение за реултатна атака.

ВАЛЕНСИЯ

Изходът от срещата за Шампионската лига, спечелена от Аталанта, преди футболът да бъде спрян, беше унизителен за Валенсия и препъна тима в един много обещаващ сезон за Алберто Селадес, след като той пое от Марселино.

Селадес здраво стъпи на кораба, но не е успял да реши най-големия проблем на Валенсия, последователността в добрите изяви, нещо което толкова често се оказва сривът им през годините. Те победиха Барселона с 2:0 през януари и преди Коледа бяха на секунди от победата над Реал Мадрид. И въпреки това те бяха „шамаросани“ с 3-0 от съперниците им в класирането Хетафе и Реал Сосиедад.

Всички парченца необходими за сглобяването на един отличен отбор са налични. Валенсия разполага с перфектно балансиран състав. Dani Parejo, Daniel Wass и Kevin Gameiro имат опит. Jose Gaya, Francis Coquelin and Geoffrey Kondogbia дават добър пример. След това вълнуващото ядро ​​следват младежите като Goncalo Guedes, Mouctar Diakhaby, Maxi Gomes, Ferran Torres, Carlos Soler and Lee Kang.  Ако към тези групи може да се добави още едно или две парченца и да бъдат првилно сглобени, Валенсия наистина биха могли да постигнат нещо специално.

РЕАЛ СОСИЕДАД

Да, голяма част от техния успех през този сезон се свеждаше до безстрашната игра на Martin Odegaard, който ще се завърне в Реал Мадрид или следващото лято, или по-вероятно, това. Реал Сосиедад като цяло крачат в крак, благодарение отчасти на новия стадион Anoeta, но и поради множеството добри играчи от собствената им футболна академия.

Odegaard може да напусне, но все още имат Mikel Oyarzabal, както и 18-годишният Ander Barrenetxea, последният младеж включил се в отбора от академията. Съмненията остават за бъдещето на Willian Jose, но подписването с Alexander Isak показва интелигентността в трансферните сделки, които клубът прави.

Популяризирайки Imanol Alguacil, като човек от академията, който да управлява първия тим, Сосиедад демонстрира, че знае какво е необходимо като следваща стъпка. А именно, че приемствеността е ключова и всички ходове, които правят, трябва да бъдат интелигентни, а не само финансово печеливши. Това мислене ще трябва да продължи и в съчетание с малко късмет, те ще прескочат пропастта. Има много работа пред отбора, но имат и добро бъдеще.

АТЛЕТИКО МАДРИД

Извинения за Хетафе, Гренада, Виляреал и Атлетико Билбао, но те нямат реалната възможности да са конкуренция за лидерското място. Атлетико Мадрид са последния тим, който има някакви шансове да разтърси върховете.

Сякаш титлата е над способността и желанието на Симеоне да мотивира отбора си да играе по неговата схема в продължение на 38 мача. Това може да обясни победата им над носителите на Шампионската купа Ливърпул, но и сравнително слабите им борби в Ла Лига. В отбора има отличници като Jan Oblak, Thomas Partey и Saul Niguez, но има и много въпросителни, като не на последно място и кой да е отпред в атаката.

С повече късмет и евентуална инжекция от младежката формация и Атлетико може да се окажат конкуренти за лидерското място в Ла Лига. Макар, че сякаш е по-лесно е да се покажат отличници в големите европейски нощи, отколкото да демонстрират постояннство през настоящия сезон. Но това често е било проблем за Симеоне. 

Плюс това винаги ще има въпроси за това колко много треньора им иска да се покаже, особено като се има предвид колко често трябва да преустройва играта. Симеоне прави това с безмилостно темпо от 2011 г. и е естествено, ако започне да се чувства леко уморен. Ако шефа на Атлетико направи малко компромиси в изискванията си към отбора и към Симоне ще може да помогне на треньора, на своя отбор и на себе си.

По материали от eurosport.com.

Празненствата на Ливърпул няма да са същите без феновете, казва Макманаман

Спечелването на титлата във Висшата лига на празен стадион ще бъде разочарование за феновете на Ливърпул в края на един забележителен сезон, заяви бившият халф на Англия Стив Макманаман.

Отбора на Юрген Клоп бе на две победи разстояние от първата си титла от най-висок ранг след 30 години, когато английският футбол беше спрян през март от пандемията COVID-19.

Сезонът ще се възобнови през следващата седмица с мачове, които се играят при затворени врати и ако Манчестър Сити загуби от Арсенал в сряда, Ливърпул може да си осигури титлата, като победи Евертън четири дни по-късно.

„Ще бъде фантастично, когато се случи, но феновете няма да присъстват там“, каза Макманаман, който направи над 270 участия за Ливърпул, пред Би Би Си.

„След това, феновете ще бъдат допуснати да празнуват заедно с футболистите и да направят парад из града.

„Видяхте реакцията на феновете, когато Ливърпул донесе в Шампионската лига. Ако спечелят лигата … ние ще празнуваме, но няма да е същото като да сте на стадиона и да празнувате с отбора.“

Ливърпул имат 82 точки от 29 мача и са на път да надминат рекордното ниво на Сити от 100 точки от сезон 2017-18.

„Техният рекорд в лигата е феноменален. Страхотните отбори продължават да печелят, след това отново печелят и са серийни победители, но макар и само в един сезон Ливърпул наистина ще бъде най-добрият“, добави 48-годишният бивш играч на Ливърпул.

FIFA трябва да избира из между три оферти за Световната купа по футбол за жени през 2023 г.

Управляващият орган на FIFA ще реши коя от три оферти е най-добрата относно следващия домакин на Световнто първенство по футбол за жени, което ще се проведе през 2023 г. Това ще стане по време на онлайн заседание на неговия управляващ съвет на 25 юни.

FIFA каза в изявление https://www.fifa.com/who-we-are/news/fifa-women-s-world-cup-2023tm-bid-evaluation-report-publisher-three-bids-submitt в сряда че е получила официални „оферти“ от трима претенденти – Колумбия, Япония и съвместна оферта Нова Зеландия-Австралия.

Бразилия оттегли кандидатурата си в понеделник, като заяви, че правителството не смята за разумно да предлага финансови гаранции в разгара на пандемията COVID-19.

Турнирът през 2019 г. във Франция счупи рекорди по отношение на телевизионната аудитория и беше разглеждан като най-гледаното издание досега.

Качеството на офертите е свидетелство за огромния импулс, който женският футбол генерира и с нетърпение очакваме да надградим това, за да изведем женския футбол на следващото ниво на Световното първенство на жените през 2023 г.“, каза генералният секретар на ФИФА Фатма Самура.

По материали на eurosport.com