Защо двойката Kalidou Koulibaly и Virgil van Dijk би работила страхотно в Ливърпул

Италианският футболен експерт Симоне Етерно казва, че Калиду Кулибали би процъфтявал във Висшата лига и дори може да бъде идеалният партньор в защита на Върджил ван Дийк в Ливърпул.

Говорейки за най-новия подкаст Game of Opinions, Етерно каза, че наборът от умения на защитника на Наполи ще се допълни и няма да се конкурира с този на Ван Дийк.

Съобщава се, че Ливърпул е имал оферта за 58 милиона паунда за 29-годишния защитник от Наполи, чийто собственик Аурелио Де Лаурентис по-рано заяви, че няма да приеме по-малко от 100 милиона евро (90 милиона паунда).

На въпрос дали партньорство Кулибали – Ван Дайк може да работи, Етерно отговори: „Според мен да. Тъй като Ван Дийк е човекът, който контролира отбраната, а Кулибали, както казваме в Италия, е ръката [тази, която изпълнява решенията]. „

Той добави: „Кулибали е видът защитник, който може да промени отбор, особено във Висшата лига. Той може да бъде абсолютно перфектен навсякъде.“

Етерно продължи, че Кулибали има рядка комбинация от качества, които биха го превърнали в предимство за всеки клуб.

„Трудно е да се намери защитник, който да може да се защитава интелигентно, да играе в центъра с мисълта за отбрана, но и да я реализира правилно“, каза той.

„Понякога имате ума или тялото. Кулибали обединява двете неща, които не са често срещани в Европа.“

Гостът на подкаста Пийт Шарланд каза, че има смисъл Кулибали да се присъедини към Ливърпул, при положение че има само един голям трофей – тазгодишната Coppa Italia – на неговото име.

„Защо да не би се присъединил към Ливърпул, ако добрата офертата идва оттам? Ако те могат да платят това, което Наполи иска и могат да му плащат заплатите, защо да не отиде ​​и да се присъедини към шампионите на Англия?“ той каза.

„Вероятно той е един от най-близките по стил [защитници] на Върджил ван Дайк в световния футбол в момента. Вероятно е на нивото на Ван Дайк и може би е измежду първите двама-трима защитници в света.

„Ако Ливърпул може по някакъв начин да го издърпа и да сдвои тези двамата заедно, не мога да си представя начин те да бъдат спрени скоро.“

Пауло Дибала: Момчето от градчето, „където мечтите изглеждат недостъпни“, което стана световна суперзвезда

Пауло Дибала е от Laguna Larga – непретенциозен аржентински град с не повече от 6000 жители. На голямо разстояние от там по магистрала се намира най-близкият голям град, Кордоба. Бащата на Пауло Дибала – Адолфо, кара младия обещаващ футболист всеки път на пътешествие от 140 километра за да може той да тренира в академията на професионалния футболен отбор на региона Instituto.

Малко страни по света имат страст към футбола, подобна на Аржентина – Дибала се шегува, че „когато се родиш, първо ти дават топка, а след това кукла“ – и като почти всяко друго дете в страната, той мечтаеше да стане футболист.

След Адолфо, Instituto първи забелязват страхотния футболен талант на Дибала и предлага на юношата място в младежката формация на клуба.

Кордоба е друг свят спрямо скромния Laguna Larga, но и Ювентус, Аржентинския национален отбор, както и да играе редом с Кристиано Роналдо и Лионел Меси, двамата най-големи играчи на неговото поколение – според Дибала е наистина „немислимо“.

„Истината е, че никога не съм си представял, че ще достигна такива височини“, казва Дибала пред CNN в ексклузивно интервю преди рестарта на Серия А на 20 юни, с първата игра на Ювентус в Болоня на 22 юни.

„Винаги съм искал да бъда футболист. Винаги съм обичал много този спорт. Истината е, и съм искрен, никога не съм мислил, че ще стигна тук, до толкова важен клуб като Ювентус, да играя за националния отбор на моята страна, да играя с най-добрите играчи в историята на футбола.“

„Наистина се наслаждавам на това, което изпитвам всеки ден, защото това е нещо, което е немислимо за човек, който идва от такъв малък град, където сме шест хиляди жители, където мечтите често изглеждат недостъпни.“

„Днес изпълнявам почти всички тях и със сигурност с времето мечтите ми ще продължат да възникват и се надявам да мога да продължа да ги изпълнявам. Опитвам се да изпълнявам и мечтите на моя баща и на цялото ми семейство също. „

Адолфо беше толкова приятел на Дибала, колкото и баща.

През 2008 г., когато Дибала беше едва на 14 години, цялото семейство трябваше да се опита да се примири с внезапната смърт на Адолфо след кратка битка с рака. Неучудващо за никого, загубата на неговия най-доверен човек и най-голям привърженик се отрази върху развитието на Дибала като играч и човек.

Собствената му психическа издръжливост в крайна сметка му позволи да продължи. Дибала получи подкрепата на семейство си, за да успее да премине през един от най-трудните периоди от живота си.

„Не мога да кажа какво би станало, ако той все още беше тук“, казва Дибала. „Може би всичко това би се случило, може би не, може би щях да го изживея по различен начин. Човек никога не знае защо тези неща се случват, но това са моменти в живота, в които човек израства или не, но много страда.

„Аз, за щастие, успях да продължа напред – въпреки че не беше лесно да продължа да се боря за това, което харесвах повече от всичко. Аз продължих да правя това, което ме прави щастлив, да играя футбол, да бъда с топка, да споделям време със съотборниците си, приятелите си. Това ми дава футболът.“

„Това беше удар, тежък удар за семейството, но от този момент нататък трябваше са започна да взимам решения. Трябваше да започна да съзрявам малко по-бързо заради ситуацията, която се случи и очевидно беше трудно. Бях исвикнал да споделям всичко. Живота който съм живял, всичко, което съм научил и местата, на които съм бил, хората, които съм срещал, всичко беше свързано с баща ми“.

„Но знам, но по някакъв начин той винаги е с мен. Винаги чувствам, че когато играя, когато съм на терен, той е близо до мен и точно това ме кара да се наслаждавам още повече на този красив спорт.“

‘La Joya’

Въпреки че Дибала силно усеща отсъствието на баща си, той бързо се утвърждава като най-обещаващият младеж в академията на Instituto.

На едва 17-годишна възраст той направи своя професионален дебют за клуба във втора дивизия на Аржентина. Такова е ярко и въздействащо е поведението му на терена, че аржентински журналист го нарича „La Joya“ (Бижуто) – прякор, който му остава и в последствие.

Само след два мача той счупва 41-годишния рекорд на легендарния нападател на Аржентина и носител на Световната купа Марио Кемпес, за да стане най-младият голмайстор на Instituto.

След само един сезон той прави скок към Европа с италианския клуб Палермо в сделка на стойност 14 милиона долара. Последваха три успешни сезона в Сицилия – след третият от тях, беше истинския му пробив му в Европа – Ювентус се разделя с над 40 милиона долара за подписа на Дибала.

През последните две години 26-годишният Дибала се развива от обещаващ младеж в един от най-вълнуващите таланти в Европа, като Манчестър Юнайтед и Пари Сен Жермен се опитват да го примамят далеч от Торино през миналото лято.

Дибала е един от малкото играчи, които са имали радостта да играят заедно с Роналдо и Меси. Той казва, че е научил много от Роналдо, откакто португалската звезда се премести в Ювентус през 2018 г., забелязвайки по-специално израстване в манталитета си.

„Истината е, че научавам много, защото той е играч, който мисли като победител и това те прави победител“, казва Дибала. „Той е много професионален играч, няма нужда да казвам. Всички вече знаят това.“

„Как е успял да направи кариерата си, как е успял да спечели своите трофеи, признанията си, всичко, което е спечелил е чрез лишения и тренировки. Тогава другите хора винаги изпитват възхищение и се опитват да черпят опит от него.“

„Винаги казвам, че всеки играч има нещо по-добро от другите, така че човек винаги се опитва да вземе най-доброто, което всеки има, да се учи и да расте, а от Кристиано има какво да научим.“

Откакто направи дебюта си в Аржентина през 2015 г., за когото се смята, че е някак закъснял, Дибала сподели международната сцена със сънародника си Лионел Меси.

Дибала е може би по-подходящия от всеки друг, който може да отговори на вечния дебат: Меси или съотборникът му в Ювентус Роналдо?

На този въпрос Дибала се усмихва и отговаря дипломатично.

„Виждам голяма разлика, но се старая да не ги сравнявам“, казва Дибала. „Мисля, че по-скоро се опитвам да им се наслаждавам и просто да се уча от двамата. Те са невероятни играчи, най-добрите в историята, които всички ще запомнят завинаги и имам възможност да говоря и с двамата, да се уча от двамата, да споделим терена с двамата.“

„Лео е невероятен играч, който играе по толкова естествен начин, че много пъти хората си мислят, че това, което прави, е лесно, а истината е, че е ненадминат в това как се движи, как задминава, как дриблира. Неописуемо е.“

„С течение на времето Лео усъвършенства начина си на игра, на работа. Той е много професионален играч и още нещо, за което често не се говори, но в тренировките той също е невероятен. Истината е, щастлив съм, че мога да работя с тези двама гиганти и това е нещо много хубаво. „

Преодоляване на коронавирус

Още през март, когато пандемията на коронавирус за пръв път започна да нараства в Италия и Европа, Дибала беше един от първите известни спортисти, които дадоха положителен тест за Covid-19.

Бил вкъщи една вечер, когато за първи път забелязва, че нещо не е наред. Нещо толкова просто като изкачването по стълбите го накарало да трепери и да загуби дъх.

Двама съотборници на Ювентус, Даниеле Ругани и Блез Матуиди, вече бяха тествани положителна проба и Дибала скоро го потвърди, че е третият.

„За щастие никога не съм имал много силни симптоми, които да ме тревожат, така че не се уплаших“, казва Дибала. „Но винаги съм взимал предпазни мерки и винаги съм се опитвал да говоря с лекарите, за да оставам спокоен.“

„Отначало симптомите бяха по-спокойни, но забелязах определени проблеми, известно затруднение в дишането ми по време на тренировка. Симптомите, като цяло, усещах през нощта, когато лягах.“

Винаги съм се опитвал да запазя спокойствие, да осигуря спокойствие на семейството си, защото не исках да ги тревожа, тъй като те бяха далеч.“

Почти два месеца различни медии даваха различни противоречиви репортажи за борбата му с вируса и резултатите от тестванията му.

Дибала казва, че му е било трудно да чете всички измислени истории за здравето си и да се притеснява кога те ще накарат семейството от Аржентина да се обадят притеснени.. Неговата приятелка, аржентинската актриса и певица Ориана Сабатини, също се заразява с коронавирус, но Дибала казва, че двамата останали спокойна, повече заради семействата си, отколкото заради самите тях.

„Просто трябваше постоянно да успокоявам семейството си, тъй като те бяха далеч“, казва той. „Аз, и моята приятелка се опитвахме да не се притесняваме. Видяхме и прочетохме много неща, които бяха по-лоши от нашите, за много хора по света“.

„Когато бяхме под карантина с коронавируса, ние бяхме спокойни в дома си и винаги когато се налагаше да правим нещо, се опитвахме да го правим много предпазливо, много спокойно. Ако трябваше да изпратим съобщение, го правихме по възможно най-положителния начин, за да не стряскаме хората.“

Лекарите ми обясниха, че в малцина случаи времето, в което коронавирусът остава в организма, е малко по-дълго, в зависимост от защитните сили на всеки човек. За щастие моята приятелка оздравя по-рано, така че тя имаше по-малко тестове от мен. Ето защо няколко пъти хората се объркваха, като си мислеха, че може да съм хванал вируса отново. Истина е, че никога не съм се заразявал повторно. По-бавно изградих антитела и това е всичко.“

Пиемонт, районът на Италия, където се намира Ювентус, беше един от най-силно засегнатите от пандемията региони. Клубът организира кампанията „Отдалечени, но обединени“, за да помогне за набирането на средства за закупуване на медицинско оборудване и за подкрепа на местните здравни заведения и медицински персонал.

Играчите и треньорът на първия отбор Маурицио Сари се съгласиха да се откажат от заплатата си за четири месеца, за да помогнат на клуба да преодолео финансовия шок от пандемията на коронавирус, спестявайки на клуба над 100 милиона долара.

Дибала казва, че играчите не са се поколебали, когато са били помолени да намалят заплатите си. Единствената им грижа беше да гарантират, че всички служители на клуба продължават да получават заплатите си през цялата криза.

Завръщането на футбола

Полуфиналът на Ювентус в Копа Италия срещу Милан в петък беше първият път, когато елитен футбол се игра в страната, след като властите отложиха сезона за март.

Докато се уговори пускането на феновете обратно на стадиони, засега всички мачове ще продължат да се играят при затворени врати. По време на финалът в сряда, който Ювентус загуби от Наполи чрез дузпи, се видяха транспаранти във всеки от цветовете на клубовете, драпирани над местата на стадион Олимпико в Рим.

Мнозина го наричат ​​„новото нормално“, но Дибала казва, че това е нещо, с което той никога не би могъл да свикне. Той намира напълно празните трибуни за особено трудни за приемане, когато в неговите очи голяма част от италианското общество се връща към нормалното.

„Странно е да играете без фенове“, казва Дибала. „Но също така е странно, че когато слизам по улицата, виждам барове или ресторанти, пълни с хора, с хора отвън, без дистанциращи мерки – тогава ми се струва по-странно, че някои неща са разрешени, а други не.“

„Защото каква е разликата между дискотека, пълна с хора и стадион при взети мерки за дистанциране, за да може определен брой хора да отидат? Знам, че е трудно това да се случи, но за много неща понякога хората просто трябва да вземат решение.“

„Прекарвам всеки ден време в центъра на града, отивам да тренирам или отивам на определени места. Истината е, че виждам много хора които до известна степен вече са забравили за коронавируса и сякаш вече нищо не се е случило.“

„Мисля, че се нарушават много правила и истината е, че във футбола без хора е тъжно. Без публиката, без нашите фенове, да се играе футбол е скучно, защото смятам, че те са част от атмосферата, а тя е най-важното нещо във футбола.“

Дибала се надява, че до завръщането на Шампионската лига – потвърдено от УЕФА през август – ограниченията за феновете ще бъдат леко облекчени. В края на краищата Ювентус ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи, за да преодолее 1-0 първото си поражение в Лион.

Сега обаче фокусът на клуба е върху осигуряването на девета поредна титла от най-висок клас. След месеци здравословни проблеми, Дибала най-накрая е готов да се бори и готов да поведе Ювентус през останалите 12 мача в лигата – отчасти благодарение на новия си „тренировъчен партньор“, кученцето Кая.

Дибала и Сабатини си взеха кученце от породата Shiba Inu в началото на карантината, но само след четири дни тя също разви здравословни проблеми.

„Един ден тя беше ухапана от буболечка в нашата градина и трябваше да я закараме на ветеринар“, спомня си Дибала. „За един ден тя ни уплаши малко, защото не беше много добре, повръщаше.“

„За щастие, тя вече е добре и расте бързо. Тя вече е голяма и сме щастливи, че я виждаме как расте“, добавя той с горда усмивка, сякаш говори за дете.

Дибала се радва, че отново може да играе футбол. „Това беше нещо, което наистина ми липсваше“, казва той. „Никога не съм бил толкова отдалечен от колегите, от работата си, от хората около нас. Има много хора с нас, които често не се виждат, които не са пред камерите, като лекари, физиотерапевти, част от техническата персонал, хора от пресата, анализатори. Принудителното ми отдалечаване от тях не ми даваше възможност да споделяме, да си говорим всеки ден. Очевидно сега е времето отново се наслаждаваме, опитвайки се да върнем всичко в ритъм.“

„Искаме да продължим да печелим трофеи. Искаме да останем на върха на италианския футбол. Няма да е лесно, но ей, ще дадем най-доброто от нас.“

Кристиано Роналдо и Лионел Меси в Баеселона, нечуван културен шок

Да, смеете се. В крайна сметка това са тактически фантазии. Нека всички знаем едно, Кристиано Роналдо никога няма да играе за Барселона. Всъщност е трудно да се предвиди начин, по който Роналдо и Лионел Меси някога биха играли в официален мач заедно. Това обаче не означава, че идеята да играят заедно не е примамлива. Съчетанието от креативния гений на аржентинеца и уменията във финалния момент на португалеца би било една природна стихия.

От спортна гледна точка, ако Барса си позволи да пусне на терена двама играчи, спечелили общо 11 Златни топки и двама кандидати за титлата най-велик футболист досега, би било нещо нечувано и невиждано.

Ами Роналдо? Перспективата да стане втори след командващия Меси едва ли е примамлива за човек с неговото его. Въпреки това португалецът е победител, който знае само едно – да печели. От друга страна, нека хипотетично си представим, че прожекторите в Барселона се отместят от Меси? Всичко това би било сладка мечта …

Възможни системи за игра

  • 4-4-2 с Роналдо като ляво крило

Как вписвате Роналдо и Меси в отбор с Луис Суарес и Антоан Гризман? Това е голям въпрос. Тази формация ще позволи на четиримата да се комбинират в традиционната 4-4-2, но би станало по-скоро 4-2-4, като Меси и Роналдо, ще покриват широк диапазон. Страхотно, но ще имаме една ужасно небалансирана Барселона, който вече ще трябва да се бори с бързите преходи между атаката и отбраната.

  • 4-3-3 с Роналдо като център нападател

Барса търсят заместник на Суарес, така че защо да не опитат с Роналдо на тази позиция? Португалецът би имал роля, която да му позволява да бъде завършващият атаките, но и да се комбинира с Меси. Примамливо е, но не можем да забравим, че Роналдо не винаги блести като самотен играч напред, а и играта на Суарес е доста специфична и винаги е била ключова част от това как Барса се представя..

Избраната система за игра: 4-3-3 с Роналдо като ляво крило

Силни страни

На първо място, това ще позволи на Барселона да продължи да използва системата 4-3-3, която е вкоренена в клуба. Освен това ще постави двете суперзвезди в най-добрите им позиции, Меси отдясно и Роналдо вляво. С техническата поддръжка от халфовата линия двамата биха образували страховита атака. По-специално защото, ако някой от противниковите широки играчи пусне някой от тези двама, дори и за миг, това би било фатално.

В тази формация на Меси ще бъде разрешено да има пълна свобода на творческите си изяви и би могъл да продължи трансформацията си от чист голмайстор в гениален импровизатор.

Роналдо има достатъчно интелигентност, за да се адаптира към средата си. В този случай разпределението на ролите ще бъде лесно.

Най-накрая това ще сложи край на сегашния проблем на Барселона с левия си фланг. Това не е най-добрата позиция на Гризман, Дембеле и Филип Коутиньо. Способността на Роналдо да се движи напред-назад, както го правеше и Суарес, напълно би отворила лявия фланг за Жорди Алба.

Слаби страни

Тази формация ще пожертва Гризман. Изглежда обаче, че той е нападателят в Барселона, който в момента е най-приспособим за различни позиции. 

„Идентичността винаги е съмнително нещо. Барса е култура. Учат децата на този стил на игра от ранна възраст. Трудно е да се добавят индивиди в него.“, казва Фурлан. „В отбор, който се привелигирова задържането на топката, ултра бързата игра на Роналдо може да създаде до проблем. Португалецът е играч, който ще бърза в отбор, който иска спокойствие в играта.“

Дори Роналдо да е доказал, че може да печели, химията между Барса и Роналдо изглежда спорна. Преди всичко това би навредило на футболните романтици, а и е невъзможно да се случи!

Присъдата

Последната дума на това принадлежи на Фурлан, мениджъра на Оксер. „Трябва да сме наясно, забравете, че ще видим Роналдо в Барселона. Напълно „.

По материали от eurosport.com.

Мбапе и Роналдо, има ли място за двамата в Ювентус?

Необходим ли е този брак?

Real, Real, Real … Винаги името е едно и също, когато говорим, ако Kylian Mbappe, ако той трябва да напусне PSG. Разбира се, Белият балет иска френския блудник и той ще има шанса да играе за един от най-големите клубове в света и ще е ръководен от Зинедин Зидан. Но защо и да не последва стъпките на Зизу и да се отклони от пътя за Испания, като стъпи в Италия, за да започнете с първия си международен опит извън Франция.

Самият Зидан никога не пренебрегва значението, което има времето му прекарано в Торино за кариерата му, Ювентус са и остават един от големите европейски клубове. Те са непрекъснат претендент за най-високото отличие в Серия А в Италия. Ювентус би могъл да бъде перфектната стъпка за Мбапе.

Има много причини, този бракда има смисъл, но мечтата ни е да видим Мбапе и Роналдо да играят заедно. Освен това можете да добавите и Paulo Dybala. На практика, на терена тази комбинация дори може да е по-лесна, от колкото сега, когато го правим на теория.

Възможни системи за игра

  • 4-3-3

Класика със дефанзивен полузащитник, който да поддържа атакуващата ос. И така, кой къде отива? Dybala е лесен, той е най-щастлив, когато е в ляво, но какво да правим с Роналдо и Mbappe? И двамата могат да играят напред в широчина. За да се запази силата на Роналдо, може би е най-смислено да го пуснем в средата ,а Мбапе да играе в широчина. Но Роналдо всъщност не е централен нападател, Мбапе всъщност не е крило и не е Дибала. Има и по-добър начин да комбинираме тези играчи.

  • 4-4-2

Феновете на Дидие Дешам знаят, че не е абсолютно нелепо да си представим, че Блез Матуиди ще играе отляво, а Мбапе отдясно, а след това Роналдо и Дибала заедно в атака. Това е същата основа на 4-4-2, която направи Лес Блеус успешен на Световното първенство през 2018 година. Проблемът е, че в крайна сметка ще възникне същия дебат за Мбапе, както и в националния му отбор. Да не би в тази схема да не успее да използва максимума на даденото му от Бога? Същото може да се каже и за Дибала. Явно, това не е решението.

Избрана формация: 4-3-1-2

  • Strenghs

Със сигурност в тази схема има най-много компромиси. Дибала ще играе през средата и двамата играчи пред него наистина трябва да впрегнат творческите му способности, както и да му предоставят място за нахлуване. La Joya би донесъл някаква толкова необходима креативност на Ювентус, която толкова често липсва. Мбапе и Роналдо също са в предпочитаните си позиции, докато имат атакуващия полузащитник зад тях. Това понякога се случва с Гонсало Игуаин през този сезон, но Мбапе предлага много повече от аржентинеца.

Това е система, която изисква дисциплинираност за да бъдете успешни, както и да разполагате с подходящите играчи. Въпреки това Юве е добре оборудван да го направи с играчи като Миралем Пянич, Родриго Бентанкур, Адриен Рабиот или Матуиди. С тези играчи в средата Ювентус може да балансира като и да подкрепя атакуващото трио в последната трета на атаката, докато все още може да има достатъчно прикритие в защита. Отвън е лесно да си представим, че Алекс Сандро и Хуан Куадрадо взривяват нагоре и надолу по фланговете. Тази формация не помага само на трите звезди, а на целия екип.

  • Слабости

Въпросът е за стила на играт както на Мбапе, така и на Роналдо, които са склонни да да играят с нападател навсякъде, където е възможно. „Може би липсва фокусна точка“, казва Фурлан.

„Освен това, успеха на тази система зависи и от предпочитанията на вашия отбор. Мбапе предпочита да влезе в последния етап на таката, когато отборът му вече завзел половината на противника в дълбочина, да вдигне глава и да изиграе перфектните си пасове. “ От тази гледна точка ползата от Мбапе и Роналдо в тази схема не е очевидна.

Присъдата

Страхотен играч, който знае как да се адаптира. Мбапе вече доказа, че притежава качества, особено в националния отбор, където често играе на такива позиции, че да помогне на отбора. Той ще трябва да го направи отново, ако се премести в Торино, за да сключи партньорство с Роналдо. Точно затова ние обичаме този брак. Бихме искали да видим младата френска звезда да се справи с това предизвикателство, за да разшири още повече своите способности и да стане още по-добра. Няма граници за неговите възможности.

По материали от eurosport.com.

Първите три отбора са ясни. Кои са останалите в Топ 6 на Premier League в Англия?

След като Висшата лига ще се завърне на 17 юни, нека да погледнем в далечното бъдеще и да прогнозираме завършването на сезона с помощта на четирима спортни журналиста.

Timo Werner  може и да преосмисли преминаването си към Челси, тъй като четиримата журналисти предсказват, че отбора ще завърши шести или на по-ниска позиция, като Остриетата на Chris Wilder (Шефилд Ютд) и Вълците на Nuno Santos са сред отборите с шансове да се промъкнат в челната четворка.

В зависимост от резултата от обжалването на Манчестър Сити срещу забраната да участват в Шампионската лига, петото място може да е достатъчно, за да осигури пропуск за най-високото европейско клубно състезание.

Ето какво мислят журналистите за Топ 6 в елитния футбол на Англия.

Carrie Dunn (The Guardian)-Остриетата могат шоково да извоюват място даващо им пропуск за Шампионската лига

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester City
  • 4. Sheffield United (Остриетата)
  • 5. Wolves (Вълците)
  • 6. Chelsea

Очевидно е, че Ливърпул ще спечелят Висшата лига, въпреки , че не правят услия да извършат това в рекордно кратко време преди края на сезона. Манчестър Сити ще са втори, а Лестър ще завършат трети.

“ Вярвам, че Шефилд Юнайтед да заеме четвърто място . Повярвайте ми, те са страхотен отбор, добре организирани са и формата им преди блокирането на мачовете беше много добра, ако не и най-добрата от всички отбори около тях. Никой освен Ливърпул не е спечелил повече от три в петте последни кръга във Висшата лига, което показва колко близо е този отбор до Шампионската лига.

Вълците ще завършат пети. Мисля, че те и Sheffield United ще се възползват от възобновяването на срещите на затворени врати. Въпреки всички приказки за Манчестър Юнайтед и всякакви предположения за предстоящи „големи мачове“, те може би няма да са в състояние да ги направят без подкрепата на феновете си. Плюс разбира се невероятния шанс, които имат Вълците и Шефилд Юнайтед да оспорват местата на първите в таблицата? Вярвам, че ще празнуват. Челси ще завърши шести. Няма какво повече да кажа за тях, наистина.“

Pete Sharland (Eurosport) – Вълците ще се промъкнат на четвърто място, Челси ще са извън Топ 6

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester City
  • 4. Wolves
  • 5. Sheffield United
  • 6. Manchester United

„Нека бъдем честни, ако се изключат грандовете заели първите три позиции, останалите отбори са еднакви. Наистина съм загрижен за Челси . Мисля, че много от отборите знаят как да играят срещу тях и макар Челси да залагат на Tammy Abraham, Callum Hudson-Odoi и Ruben Loftus-Cheek, които наистина са добри, не мисля, че това ще бъде достатъчно.

Вълците и Шефийлд Юнайтед наистина ще се възползват от ситуацията като два отбора, които са добре организирани и добре тренирани. Юнайтед може да се ослани на добрата форма на Marcus Rashford и да поиска място в Лига Европа.“

Ben Snowball (Eurosport)– Шпорите ще празнуват отново четвортото си място

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester
  • 4. Tottenham
  • 5. Manchester United
  • 6. Chelsea

Тотнъм ще направят всичко възможно за да се доберат до четвъртото място. Harry Kane най-накрая е прекъснал цикъла на „контузии, прибързано възстановяванеи т.н в големите мачове“. Son Heung-min вече няма счупена ръка и хитро „отслужи“ националната си служба в Южна Корея. Moussa Sissoko се връща след операцията на коляното и ще подсили полузащитата, която изглеждаше зловещо пореста през зимата. Плюс това Jose Mourinho вече може да разгърне своята футболна марка, да засили отбраната, а и няма да има страх от подмятанията на феновете.

Манчестър Юнайтед ще бъде изтласкан на петото място, като Челси ще посрещне Timo Werner и Hakim Ziyech  и ще може да се включи в Лига Европа. И не ме занимавайте с тези глупости относно възможностите на Шефилд Юнайтед и Вълците, моля.

Marcus Foley (Eurosport) – Фернандес ще изведе Манчестър Юнайтед в Шампионска лига

  • 1. Liverpool
  • 2. Manchester City
  • 3. Leicester
  • 4. Manchester United
  • 5. Sheffield United
  • 6. Chelsea

„Челната тройка изглежда, че не може да бъде променяна, така че битката ще е между Челси, Манчестър Юнайтед, Шефилд Юнайтед, Вълците, Арсенал и Тотнъм за местата от четвърта до шеста позиция.

Шпорите могат да бъдат изключени веднага. Harry Kane казва, че трябва да спечелят осем от деветте си останали мача, за да влязат в челната четворка, а „шпорите“ само веднъж имаха поредица от три победи през този сезон – няма да се случи отново. Арсенал също беше солиден, ако не и грандиозен, откакто Микел Артета го пое, спечели четири срещи, направи пет равенства и загуби една. Би било необходимо грандиозно изпълнение, за да вземат дори шестото място.

Челси бяха забележително последователни и завоюваха четвърто място. Те обаче остават слаби отзад и това ще окаже влияние върху неспособността им да затворят игрите си и в крайна сметка тяхната неопитност ще ги доведе до шестата позиция.

Манчестър Юнайтед са подсилени от Bruno Fernandes и това дава отражение на играта им – нямат загуба в последните пет мача в лигата. Те са само на три точки от Челси и шанса да ги изместят е голям. Шефилд Юнайтед, които са образец на последователност през този сезон също са подходящи да отместят Челси. Вълците ще останат там, където са предвид, че не са успели да отбележат гол в три от последните си пет мача.“

По материали от eurosport.com.

Двувластие в Ла Лига. Има ли място за трети?

Атлетико Мадрид беше надигран от Севиля в домакински мач с няколко дузпи и играчите на Диего Симеоне продължават да са в слаба форма. Те завършиха на второ място през последните два сезона, но това се случи защото Реал изостави лигата, за да се фокусира върху Европа. Освен това във всеки от последните два сезона те завършваха по-близо по точки до третият в таблицата Реал Мадрид, а не до недостижимите шампиони Барселона.

Това вече е друг Атлетико. Diego Godin, Juanfran, Filipe Luis, Gabi and Antoine Griezmann – всички си отидоха. Отборът е различен и не е изненада, че в момента са на 6-то място. Да, само една точка от челната четворка, но 13 от лидерите Барселона.

Така че остава въпросът, дали няма да бъдат Атлетико Мадрид тези който ще разбият двувластието на първите два отбора?

СЕВИЛЯ

Да започнем с отбора, който в момента е на трето място и при завръщането на испанския футбол победи с 2: 0 съперника си Реал Бетис в четвъртък вечерта, Севиля.

Натискът да се представят добре в този сезон беше огромен, както за Юлен Лопетегуи, така и за неговия спортен директор Мончи, но и двамата със сигурност се представят убедително. Както обикновено отборът на Севиля е тим с невероятно несъответствие на различните играчи, но Лопетегуи ги накара да работят завидно добре. Той показа защо му беше даден шанс да управлява както националния тим на Испания, така и Реал Мадрид, като възстанови кариерата си възхитително след неуспехите си.

Единственият недостатък в изявите на Севияля е вкарването на голове. Лукас Окампос, който бе един един от най-добрите играчи на сезона в Испания, е голмайсторът с 11 гола, а след него, вторият най-успешен голмайстор е Луук де Йонг с 5 попадения. Докато подписването с Ocampos може да се отчете като някакво постижение, то пристигането на Де Йонг не донесе нищо за отбора.

Ако Севиля имаше нападател за сезона с 20 гола, можеше да ги включим в сметките за надпреварата за титлата, но сега това би било неразумно. Ето как се отразява върху отбора, когато двама от най-големите в един тим са под номинала. Мончи има опит в намирането на стойностни играчи на трансферния пазар и изглежда, че е намерил треньор, който може да направи необходимото на терена. Заедно те биха могли да бъдат перфектната комбинация, ако успеят да намерят решение за реултатна атака.

ВАЛЕНСИЯ

Изходът от срещата за Шампионската лига, спечелена от Аталанта, преди футболът да бъде спрян, беше унизителен за Валенсия и препъна тима в един много обещаващ сезон за Алберто Селадес, след като той пое от Марселино.

Селадес здраво стъпи на кораба, но не е успял да реши най-големия проблем на Валенсия, последователността в добрите изяви, нещо което толкова често се оказва сривът им през годините. Те победиха Барселона с 2:0 през януари и преди Коледа бяха на секунди от победата над Реал Мадрид. И въпреки това те бяха „шамаросани“ с 3-0 от съперниците им в класирането Хетафе и Реал Сосиедад.

Всички парченца необходими за сглобяването на един отличен отбор са налични. Валенсия разполага с перфектно балансиран състав. Dani Parejo, Daniel Wass и Kevin Gameiro имат опит. Jose Gaya, Francis Coquelin and Geoffrey Kondogbia дават добър пример. След това вълнуващото ядро ​​следват младежите като Goncalo Guedes, Mouctar Diakhaby, Maxi Gomes, Ferran Torres, Carlos Soler and Lee Kang.  Ако към тези групи може да се добави още едно или две парченца и да бъдат првилно сглобени, Валенсия наистина биха могли да постигнат нещо специално.

РЕАЛ СОСИЕДАД

Да, голяма част от техния успех през този сезон се свеждаше до безстрашната игра на Martin Odegaard, който ще се завърне в Реал Мадрид или следващото лято, или по-вероятно, това. Реал Сосиедад като цяло крачат в крак, благодарение отчасти на новия стадион Anoeta, но и поради множеството добри играчи от собствената им футболна академия.

Odegaard може да напусне, но все още имат Mikel Oyarzabal, както и 18-годишният Ander Barrenetxea, последният младеж включил се в отбора от академията. Съмненията остават за бъдещето на Willian Jose, но подписването с Alexander Isak показва интелигентността в трансферните сделки, които клубът прави.

Популяризирайки Imanol Alguacil, като човек от академията, който да управлява първия тим, Сосиедад демонстрира, че знае какво е необходимо като следваща стъпка. А именно, че приемствеността е ключова и всички ходове, които правят, трябва да бъдат интелигентни, а не само финансово печеливши. Това мислене ще трябва да продължи и в съчетание с малко късмет, те ще прескочат пропастта. Има много работа пред отбора, но имат и добро бъдеще.

АТЛЕТИКО МАДРИД

Извинения за Хетафе, Гренада, Виляреал и Атлетико Билбао, но те нямат реалната възможности да са конкуренция за лидерското място. Атлетико Мадрид са последния тим, който има някакви шансове да разтърси върховете.

Сякаш титлата е над способността и желанието на Симеоне да мотивира отбора си да играе по неговата схема в продължение на 38 мача. Това може да обясни победата им над носителите на Шампионската купа Ливърпул, но и сравнително слабите им борби в Ла Лига. В отбора има отличници като Jan Oblak, Thomas Partey и Saul Niguez, но има и много въпросителни, като не на последно място и кой да е отпред в атаката.

С повече късмет и евентуална инжекция от младежката формация и Атлетико може да се окажат конкуренти за лидерското място в Ла Лига. Макар, че сякаш е по-лесно е да се покажат отличници в големите европейски нощи, отколкото да демонстрират постояннство през настоящия сезон. Но това често е било проблем за Симеоне. 

Плюс това винаги ще има въпроси за това колко много треньора им иска да се покаже, особено като се има предвид колко често трябва да преустройва играта. Симеоне прави това с безмилостно темпо от 2011 г. и е естествено, ако започне да се чувства леко уморен. Ако шефа на Атлетико направи малко компромиси в изискванията си към отбора и към Симоне ще може да помогне на треньора, на своя отбор и на себе си.

По материали от eurosport.com.

Неймар в Реал Мадрид – Може ли Зидан да превърне принца в крал?

Защо задаваме този въпрос?

Президента на Реал Мадрид Флорентино Перес винаги е мечтал да короняса Неймар. След Лионел Меси и Кристиано Роналдо, Неймар е един от най-големите играчи на своето поколение. Реал се опитва да подпише с Неймар да Силва Сантос Жуниор от толкова дълго, колкото паметта ни помни, започвайки, когато той все още беше в Сантос. Перес все още търси човек на мястото на Роналдо и все още не е намерил.

Неймар е един истински Galactico (високоплатен играч на Реал Мадрид). Той има изключителен талант, медийна звезда е, продава тениски, като същевременно осигурява редовно присъствие в различни социални мрежи. Стойността му на терена е съизмерима с неговата стойност извън терена. На спортни, икономически или маркетингови нива, той може да бъде открит нявсякъде. В много отношения той е създаден за Реал и е един  съвършен Galactico- толкова, колкото може да искате.

Разбира се, има причини, поради които той не може да се прехвърли в Реал, не на последно място и колосалната инвестиция, необходима за подписването на договор. Да не забраяме, че той не е скрил желанието си един ден да се върне в Барселона. Но ако кариерата на Неймар и изобщо съвременният футбол ни казва показва, че всичко е възможно, това означава „никога не се казваме никога”- Неймар може един ден да носи бялата тениска на Реал.

Възможни формирования

  • 4-2-3-1

Неймар зад Карим Бензема с Хазард отляво и Vinicius  (или Родриго) в вдясно? Това не звучи твърде лошо, поне в атака. По отношение на защитната линия, тази схема ще постави в затруднение бековете и централните полузащитници, особено отляво, където Hazard не се връща много назад. Сдвояването в полузащита на Каземиро и Федерико Валверде би създало солидна база, но е трудно да се види това функциониране в развитие.

  • 4-3-3

Тази опция идва на ум предвид начина, по който Неймар е склонен да играе, но тогава си задаваме големият въпрос „Кой ще играе отдясно?”. И Неймар, и Хазард предпочитат да играят отляво и принуждаването на един от тях да превключва на десния флангов може да доведе до отрицателни резултати от тяхното представяне. Погледнато през очите на мениджъра, това е риск, който не си струва да се поема.

Избраната формация: 4-3-2-1, „коледното дърво”

  • Силни страни

Това е най-добрият компромис, който не само ще създаде една плътна формация, но и ще даде пълна свобода на движение на Хазар и Неймар по отношение на създаването на положения и реализирането им, две области, в които и двамата са много силни.

През погледа на менаджера на Осер Жан-Марк Фурлан

„Вярно е, че Реал ще възвърне контрола в средата на терена благодарение на Каземиро и Валверде“, казва Жан-Марк Фурлан пред Eurosport France. „Като допълнение, тази схема ще позволи на Неймар и Хазард да играят свободно, което би било интересно да се види. С „коледното дърво” ще се позволи на отбора да има една по-добра и бързо възстановяваща се структура. “

  • Слабости

Това е много специализирана система и не е лесно за играчите да се адаптират с нея.

През погледа на менъджера на Осер Жан-Марк Фурлан

„Коледното дърво; Опитвах го понякога, но много, много трудно се оживява ”, казва Фурлан. „Абсолютно важно е, може би повече, отколкото в други системи, играчите да се наслаждават на играта, когато са в тази система. Но това означава да се дадат офанзивните отговорности само на двама или трима играчи. Нито Hazard, нито Неймар някога са играли в тази система, което я превръща в хазарт, още повече, когато е необходим огромен потенциален разход за закупуването на Неймар.

Окончателната присъда

Неймар е взискателна суперзвезда и трябва да се отнасяш към него като към такава. В противен случай рискувате да се изложите като съсипете играта на бразилеца. Реал Мадрид е необходимо само да погледне към последните игри ма Неймар в Барселона, за да види това.

„Когато имате играч като Неймар, трябва да надграждате около него и неговите индивидуални качества“, обобщава Фурлан. „Това е по-малко характерно при Роналдо и Меси, които са по-способни да се интегрират в обща философия. Неймар, когато го видите как играе, разбирате, че останалите трябва да се адаптират към неговия стил. „

Зинедин Зидан вече е доказал способността си да адаптира тима си към особеностите на играчите си, което със сигурност би трябвало да направи, ако Реал подпише с Неймар …

По материали от eurosport.com.

Анализ на отборите от Топ 5 на Бундеслигата или как ще се развие надпреварата за титлата

Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд спечелиха в събота, а ще се отправят с гордо вдигнати глави към сблъсъка си във вторник.

Но докато Der Klassiker (Ел Класико) може да има гигантска значение за това кой печели Бундеслигата, отборите зад тях все още не са загубили надежда.

Предоставям ви анализа на James Walker-Roberts, който оценява възможностите и бъдещето на отборите от челната петица и прогнозира кой ще бъде шампион …

Байерн Мюнхен – трудност в оставащите срещи 6.5 / 10

Дали Байерн може да бъде най-големият победител при игрите със затворени врати?

Трудно е да се каже дали лидера няма да спечелили всички останали мачове, като се има предвид тяхната доминираща форма през този сезон, но липсата на фенове означава, че пътя, който трябва да извървят до края е леко обезсърчаващ.

След новия старт на сезона те спечелиха в първия мач срещу Юнион Берлин, който, подкрепян от страстните си фенове вече бе победил Дортмунд и Борусия Монхенгладбах у дома през този сезон, но без никаква гласова подкрепа в последната си среща дори и не се доближи до възможността да направи нова изненада срещу Байерн .

На Байерн Мюнхен им предстоят пътувания до Дортмунд, Байер Леверкузен и шесто класирания Волфсбург, също и до застрашения от изпадане Вердер Бремен.

Всички тези мачове би трябва да са малко по-удобни за лидерите когатогостуват защото домакините им ще са без решаващото присъствие на феновете си, даващи предимството в домакинските срещи. В същите условия ще домакинства Байерн на Дюселдорф, Монхенгладбах и Фрайбург, но за лидерите феновете им не са основния коз за победите им.

Със сигурност някъде из тези срещи ще има изпуснати точки….?

Оставащи мачове: Борусия Дортмунд (А), Фортуна Дюселдорф (Н), Байер Леверкузен (А), Борусия Монхенгладбах (Н), Вердер Бремен (А), Фрайбург (Н), Волфсбург (А)

Ключова среща: с Борусия Дортмунд на 26 Май

Прогнозирани точки до края на първенството: 16 от 21

Борусия Дортмунд – трудност в оставащите срещи 5.5 / 10

Впечатляващо завръщане направи Дортмунд с игрите си срещу Шалке и Волфсбург. Това е положителен знак за онези, които се надяват любимците им да се доближат до титлата.

Ако отбора на Люсиен Фавър иска да преодолее разликата в четири точки с Байерн, тогава те не могат да си позволят загуби, плюс задължителна победа срещу лидерите у дома на 26 май. Всичко, различно от победа, със сигурност ще сложи край на шансовете на Дортмунд, въпреки че финансовите им възможности са по-скромни от тези на Байерн. Да не забравяме, че последната им среща с Байерн те загубиха със разгромяващото 4:0 на 19.11.2019

Другата трудна среща, която предстои на Дортмунд е тази с Лайпциг в предпоследния кръг от сезона.

Оставащи мачове: Байерн Мюнхен (Н), Падерборн (А), Херта Берлин (Н), Фортуна Дюселдорф (А), Майнц (Н), РБ Лайпциг (А), Хофенхайм (Н)

Основен мач: срещу Байерн Мюнхен на 26 май

Прогнозирани точки: 18 от 21

Байерн Леверкузен – трудност в оставащите срещи 7,5 / 10

Байерн Леверкузен продължиха със същото темпо, каквото имаха преди почивката и победиха Вердер Бремен с 4: 1 на 18.05.2020 и Монхенгладбах на 23.05.2020. Високо оценяваният младеж Кай Хавертц се представи повече от достойно, вкарвайки няколко гола.

Изостават с осем точки от лидера, които е трудно да бъдат компенсирани, но Байерн Леверкузен са вълнуващ отбор и биха могли да изработят няколко пожеди, ако успеят да поддържат сегашната си форма.

Всичките им следващи четири мача са срещу отбори в горната половина на таблицата. Изглежда по-вероятно Леверкузен да се надява на четвърт финал след няколко седмици, вместо да се стреми към първата си титла в лигата, но кой може със сигурност да каже.

Оставащи мачове: Волфсбург (Н), Фрайбург (А), Байерн Мюнхен (Н), Шалке (А), ФК Колн (Н), Херта Берлин (А), Майнц (Н)

Ключова среща: у дома в Байерн Мюнхен на 6 юни

Прогнозирани точки: 15 от 21

Борусия Монхенгладбах – трудност в оставащите срещи 5,5 / 10

От лидери до четвърто място… и отново загуба на 23 Май от Леверкузен с 1:3

Борусия Монхенгладбах беше на седем точки пред Байерн Мюнхен, след като ги победи с 2: 1 на 7 декември, а сега изостават с девет точки, но с график, който може да импозволи да мечтаят за титла.

Решаващият сблъсък е на 13 Юни при пътуването до Байерн.

Формата им през тази година е по-скоро плачевна, че е трудно за вярване, че можем да ги видим предизвикателни.

Оставащи мачове: Вердер Бремен (А), Юнион Берлин (Н), Фрайбург (А), Байерн Мюнхен (А), Волфсбург (Н), Падерборн (А), Херта Берлин (Н)

Ключова среща: В Байерн Мюнхен на 13 юни

Прогнозирани точки: 13 от 21

Лайпциг – трудност в оставащите срещи 4,5 / 10

Като единствен отбор, който не спечели след рестарта на първенството, Лайпциг несъмнено бяха най-големите губещи сред претендентите за титлата.

Двете позитивини неща които могат да вземат предвид в ситуацията са, че след равенството си с 1: 1 срещу Фрайбург отбора може да счита, че се е отървал леко  и в същото време, изглежда, че имат най-лесния график сред отборите в Топ 5.

Те ще играят само с два отбора от горната половина на таблицата – Хофенхайм и Дортмунд в предпоследния кръг и имат своите надежди в най-добрия си сезон до сега.

Лайпциг има върху себе си голям натиск за постигане на квалификация в Шампионската лига, която изпълнителният им директор Оливър Минцлаф нарече „спортно задължение“.

„След като вече стигнахме до четвъртфиналите в Шампионската лига, трябва да се класираме за турнира за следващия сезон. Това трябва да бъде следващата стъпка, която ще има голямо влияние върху цялостния ни бизнес. „

Лайпциг има талантлив отбор, но след това, което показаха срещу Фрайбург не дава прекалено голям повод за оптимизъм, че ще показват чудеса до края на първенството.

Оставащи мачове: Майнц (А), Херта Берлин (Н), ФК Колн (А), Падерборн (Н), Хофенхайм (А), Фортуна Дюселдорф (Н), Борусия Дортмунд (Н), Аугсбург (А)

Основен мач: срещу Борусия Дортмунд на 20 юни

Прогнозирани точки: 18 от 24

Кой ще спечели Бундеслигата?

Въпреки някои трудни оставащи гостувания (които може да бъдат улеснени от липсата на домакинска фенска подкрепа) Байерн Мюнхен са най- силните фаворити за титлата в Бундеслигата.

Дортмунд трябва да използва добрата си инерция и ако да има шанс да победи лидерите наистина би направила надпреварата за титла интригуваща в последните няколко седмици.

Що се отнася до останалите, Борусия Монхенгладбах и Байер Леверкузен се оказаха твърде непостоянни, а и имат голяма точкова разлика от лидерите за да бъде преодоляна, дори ако успеят да подържат силната си форма през оставащото време в сезона. И двата тима обаче могат да завършат над Лайпциг.