Двувластие в Ла Лига. Има ли място за трети?

Атлетико Мадрид беше надигран от Севиля в домакински мач с няколко дузпи и играчите на Диего Симеоне продължават да са в слаба форма. Те завършиха на второ място през последните два сезона, но това се случи защото Реал изостави лигата, за да се фокусира върху Европа. Освен това във всеки от последните два сезона те завършваха по-близо по точки до третият в таблицата Реал Мадрид, а не до недостижимите шампиони Барселона.

Това вече е друг Атлетико. Diego Godin, Juanfran, Filipe Luis, Gabi and Antoine Griezmann – всички си отидоха. Отборът е различен и не е изненада, че в момента са на 6-то място. Да, само една точка от челната четворка, но 13 от лидерите Барселона.

Така че остава въпросът, дали няма да бъдат Атлетико Мадрид тези който ще разбият двувластието на първите два отбора?

СЕВИЛЯ

Да започнем с отбора, който в момента е на трето място и при завръщането на испанския футбол победи с 2: 0 съперника си Реал Бетис в четвъртък вечерта, Севиля.

Натискът да се представят добре в този сезон беше огромен, както за Юлен Лопетегуи, така и за неговия спортен директор Мончи, но и двамата със сигурност се представят убедително. Както обикновено отборът на Севиля е тим с невероятно несъответствие на различните играчи, но Лопетегуи ги накара да работят завидно добре. Той показа защо му беше даден шанс да управлява както националния тим на Испания, така и Реал Мадрид, като възстанови кариерата си възхитително след неуспехите си.

Единственият недостатък в изявите на Севияля е вкарването на голове. Лукас Окампос, който бе един един от най-добрите играчи на сезона в Испания, е голмайсторът с 11 гола, а след него, вторият най-успешен голмайстор е Луук де Йонг с 5 попадения. Докато подписването с Ocampos може да се отчете като някакво постижение, то пристигането на Де Йонг не донесе нищо за отбора.

Ако Севиля имаше нападател за сезона с 20 гола, можеше да ги включим в сметките за надпреварата за титлата, но сега това би било неразумно. Ето как се отразява върху отбора, когато двама от най-големите в един тим са под номинала. Мончи има опит в намирането на стойностни играчи на трансферния пазар и изглежда, че е намерил треньор, който може да направи необходимото на терена. Заедно те биха могли да бъдат перфектната комбинация, ако успеят да намерят решение за реултатна атака.

ВАЛЕНСИЯ

Изходът от срещата за Шампионската лига, спечелена от Аталанта, преди футболът да бъде спрян, беше унизителен за Валенсия и препъна тима в един много обещаващ сезон за Алберто Селадес, след като той пое от Марселино.

Селадес здраво стъпи на кораба, но не е успял да реши най-големия проблем на Валенсия, последователността в добрите изяви, нещо което толкова често се оказва сривът им през годините. Те победиха Барселона с 2:0 през януари и преди Коледа бяха на секунди от победата над Реал Мадрид. И въпреки това те бяха „шамаросани“ с 3-0 от съперниците им в класирането Хетафе и Реал Сосиедад.

Всички парченца необходими за сглобяването на един отличен отбор са налични. Валенсия разполага с перфектно балансиран състав. Dani Parejo, Daniel Wass и Kevin Gameiro имат опит. Jose Gaya, Francis Coquelin and Geoffrey Kondogbia дават добър пример. След това вълнуващото ядро ​​следват младежите като Goncalo Guedes, Mouctar Diakhaby, Maxi Gomes, Ferran Torres, Carlos Soler and Lee Kang.  Ако към тези групи може да се добави още едно или две парченца и да бъдат првилно сглобени, Валенсия наистина биха могли да постигнат нещо специално.

РЕАЛ СОСИЕДАД

Да, голяма част от техния успех през този сезон се свеждаше до безстрашната игра на Martin Odegaard, който ще се завърне в Реал Мадрид или следващото лято, или по-вероятно, това. Реал Сосиедад като цяло крачат в крак, благодарение отчасти на новия стадион Anoeta, но и поради множеството добри играчи от собствената им футболна академия.

Odegaard може да напусне, но все още имат Mikel Oyarzabal, както и 18-годишният Ander Barrenetxea, последният младеж включил се в отбора от академията. Съмненията остават за бъдещето на Willian Jose, но подписването с Alexander Isak показва интелигентността в трансферните сделки, които клубът прави.

Популяризирайки Imanol Alguacil, като човек от академията, който да управлява първия тим, Сосиедад демонстрира, че знае какво е необходимо като следваща стъпка. А именно, че приемствеността е ключова и всички ходове, които правят, трябва да бъдат интелигентни, а не само финансово печеливши. Това мислене ще трябва да продължи и в съчетание с малко късмет, те ще прескочат пропастта. Има много работа пред отбора, но имат и добро бъдеще.

АТЛЕТИКО МАДРИД

Извинения за Хетафе, Гренада, Виляреал и Атлетико Билбао, но те нямат реалната възможности да са конкуренция за лидерското място. Атлетико Мадрид са последния тим, който има някакви шансове да разтърси върховете.

Сякаш титлата е над способността и желанието на Симеоне да мотивира отбора си да играе по неговата схема в продължение на 38 мача. Това може да обясни победата им над носителите на Шампионската купа Ливърпул, но и сравнително слабите им борби в Ла Лига. В отбора има отличници като Jan Oblak, Thomas Partey и Saul Niguez, но има и много въпросителни, като не на последно място и кой да е отпред в атаката.

С повече късмет и евентуална инжекция от младежката формация и Атлетико може да се окажат конкуренти за лидерското място в Ла Лига. Макар, че сякаш е по-лесно е да се покажат отличници в големите европейски нощи, отколкото да демонстрират постояннство през настоящия сезон. Но това често е било проблем за Симеоне. 

Плюс това винаги ще има въпроси за това колко много треньора им иска да се покаже, особено като се има предвид колко често трябва да преустройва играта. Симеоне прави това с безмилостно темпо от 2011 г. и е естествено, ако започне да се чувства леко уморен. Ако шефа на Атлетико направи малко компромиси в изискванията си към отбора и към Симоне ще може да помогне на треньора, на своя отбор и на себе си.

По материали от eurosport.com.